Важно място в системата на Фридман има монетарната теория за “номиналния доход”, чрез която той обяснява цикличните колебания. Тя се основава на емпирични проучвания, отнасящи се за дълги исторически периоди. Той смята, че получените на тази основа резултати показват по-голяма и по-стабилна зависимост между измененията в парите в обръщение и номиналния доход в съответствие с концепцията за паричния мултипликатор, отколкото зависимостта между прираста на инвестициите и националния доход, описван от Кейнс. В старата количествена теория разширяването на паричното предлагане се поглъща от пропорционалното нарастване на общото равнище на цените, като размерът на реалното производство остава без изменение. В схемата на Фридман увеличаването на количеството на парите предизвиква нарастване на номиналния доход, като една част се изразява в растеж на цените, а друга – в увеличаване на реалния доход. Основният практически извод от модела за “номиналния доход” се свежда до т.нар. “правило на Фридман”, съгласно което за осигуряване на устойчиви цени и стабилен икономически растеж е необходимо и достатъчно да се поддържа темп на нарастване на паричната маса в обръщение на равнище 3 до 5 % в годината. Тезата на Фридман за икономическия цикъл основно се отличава от кейнсианското схващане за характера на цикличните колебания. У Кейнс и кейнсианците цикличните колебания изпъкват като резултат от измененията на ефективното търсене и преди всичко на инвестициите. У монетаристите, обратното, колебанията имат монетарен произход, породени са от резките и непредвидени колебания на предлагането на пари поради действията на централните банки. Затова усилията се насочват към конструирането на модели за разкриване на “каналите”, чрез които парите въздействат върху производствения сектор в икономиката. Характерно за монетарната схема на Фридман за “предавателния механизъм” е, че ролята на първоначалния тласък винаги се изпълнява от измененията в паричния запас; тези изменения оказват слабо влияние върху лихвения процент, а въздействието им се осъществява чрез приспособяване структурата на т.нар. “портфейлен баланс”, образувана от активи на притежателите на богатство. Монетаристите и кейнсианците разглеждат механизма на въздействие на изменението на паричното обръщение върху динамиката на националния доход. При представителите на кейнсианството това въздействие се разглежда само чрез изменението на нормата на процента на паричното обръщение върху динамиката на националния доход, който на свой ред може да измени равнището на инвестициите, а чрез тях и обема на националния доход. При монетаристите изменението на паричната маса обезателно оказва влияние върху величината на номиналния доход, трансформирайки се отчасти както в нарастване на цените, така и в нарастване на реалния доход. За разлика от кейнсианската теория, където функцията на търсенето на пари е неустойчива и подложена на влиянието на спекулативни мотиви, в монетарната теория първостепенно значение има стабилността на тази функция, определена от устойчивата склонност към спестяване за постигане на желаното равнище на богатството. Ако търсенето на пари е устойчива функция от редица основни икономически промени, то тяхното предлагане е крайно нестабилно и зависи от политиката на съществуващите парично-кредитни институти. Докато в кейнсианските теории не се предава голямо значение на нестабилността на паричното предлагане, то монетаристите виждат изходния пункт за цикличните колебания в икономиката именно в разминаването между търсенето на пари и тяхното предлагане. В едно отношение Фридман не е далеч от разбиранията на Кейнс, а именно по какъв начин изменението на паричната маса се разпределя между изменението на цените и изменението на реалния доход. Тук Фридман приема, че колкото е по-високо равнището на заетоста, толкова по-голяма е вероятността за това, че нарастването на паричните доходи ще доведе не до нарастване на реалния доход, а до повишаване на цените. Водещи теоретични постулати, развити от Фридман • Изменението на количеството на парите в обръщение е главната причина за изменение на номиналния доход. • Свободният пазар е устойчиво саморегулиращо се образувание, което губи стабилността си при всяка проява на държавно въздейстивие. • Държавата не трябва да бъде допускана до производство на материални ценности, регулиране на заетостта и цените. • За стимулиране на производството е необходимо да се поддържа постоянен нисък темп на увеличение на количеството на парите в обръщение. • Плаващите валутни курсове са за предпочитане пред фиксираните. При фиксираните курсове възниква черен пазар, през който протичат повечето сделки. • Правителствените мерки, насочени към преразпределение на доходите посредством прогресивно данъчно облагане, са икономически неефективни. • Нито едно общество не може да съществува като се опира изцяло на директния метод или на принципите на доброволното сътрудничество. Правителстото е необходимо като форум за определяне правилата на играта, като арбитър, който тълкува установените правила и осигурява тяхното спазване.