Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.10.2008 23:10 - СВОБОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗОНИ
Автор: midimatrix Категория: Технологии   
Прочетен: 12902 Коментари: 2 Гласове:
0



1. Обща характеристика на свободните икономически зони Свободните икономически зони в последно време привличат все повече вниманието на икономистите. Това е така поради големия им брой и разнообразие, в което се проявяват, както и в нарастналото им значение за решаване на важни задачи на фирмено, национално и международно ниво. Свободните зони в света са около 700, осигуряват над 4 млрд. работни места, а чрез тях се извършва 1/3 от световната търговия. Разпръснати са по целия свят, постоянно протича процес на създаване на нови или разнообразяване на самите зони и на дейностите, извършвани в тях. Именно поради голямото им разнообразие трудно може да се дефинира точно определение за тях. Важно е да се отбележи, че зоните, обособявайки се по определен начин, остават част от територията на дадена държава. За зони се говори в различен аспект. Известни са например икономически зони от 200 мили край морските брегове на държавите от континенталния шелф; зони на военно и политическо присъствие, като зоните на големите държави в Косово; различни подопечни територии на ООН; задгранични морски територии на някой държави и други. Характерно за всички териториални зони е тяхната относителна пространствена обособеност и тяхната икономическа и държавно-правна автономност. За възникването на свободните зони са необходими редица предпоставки, преди всичко от икономически характер: - стабилни гаранции за инвестициите (икономически, законови и политически) - развит международен транспорт и комуникационна система - либерален валутен режим - подходяща производствена и складова инфраструктура - наличие на квилифицирана и в същото време евтина работна ръка - благоприятно географско разположение - наличие на банкови, застрахователни, посреднически и други видове услуги При създаването на свободните зони се използват два възможни принципни подхода. Първият подход – “териториален”, разглежда свободната зона като специално определена територия, върху която не действа митническото законодателство на дадена страна. Вторият подход – “режимен”, представлява специфичен митнически или данъчен режим, който се прилага спрямо определени икономически субекти. В икономическите зони се създават условия за активна производствена и стопанска дейност за чужди участници, банкови, застрахователни и други финансови операции. Поради различните икономически и правни условия в зоните могат да се дават интелектуални продукти и да се търгува с тях. В зоните се създава подходяща инфраструкура: пътища, летища, жп възли, пристаница със съответни терминали, съобщителни линии, както от самите държави, така и с помощта на чуждите инвеститори. Зоните се изграждат на подходящи места, както от природна, така и от стопанска гледна точак: поречия на реки, градове с рабнообразна работна сила, местности с природни дадености и забележителности и т.н. За доброто функциониране на зоните се създават редица административни преференции за чуждестранните участници, като: облекчен режим на регистрация на фирми и предприятия; данъчни облекчения: намаляване размера или освобождаване от данък печалба за определен период от време, неплащане на данък при покупко-продажба на недвижимо имущество; освобождаване или намаляване на някой такси; създаване на изгодни за инвеститорите правила при наемане на работна сила и др. Предприятията, функциониращи в зоните, могат да бъдат изцяло чуждестранни, национални (от собствената страна) или смесени. Трудно е съществуващите зони да се класифицират в строга система и да се слагат под общи знаменатели, но въпреки това можем да различим: - свободни митнически зони; - свободни търговски зони; - икономически зони; - открити градове; - зони за внедряване на най-нови постижения за науката и върхови технологии; - експорто-производствени зони; - офшорни зони; - зони на концентрация на промишлеността и др. Не толкова е важна тази условна класификация на зоните, а е от по-голямо значение постигането на техните цели: - ограничаване на безработицата - задоволяване на пазара с определен вид стоки - привличане на ноу-хау - увеличаване на експорта и реекспорта - привличане на чужди инвестиции и др. Постигането на тези цели води до извода, че те могат да бъдат редство за държавно икономическо регулиране. Свободните безмитни зони се появяват на определен етап от развитието на националното стопанство, като основна форма на взаимодействие във външната търговия и външноикономическите връзки на дадена страна. Тези зони са част от държавната територия на една страна, която е вън от митническите й граници. На тези територии могат да се внасят, складират, продават, купуват и преработват стоки без плащане на мита. Офшорните зони се развиват обикновено на островни държави и територии, морски страни и райони. Най-съществената им особеност е, че се създава блаопиятен данъчен режим. Възможно е въобще да не се събират данъци, да се прилагат ниски данъчни ставки или да се дават специални облекчения. В своята дейност фирмите имат пълна свобода на валутните си опреации. Гарантира се банкова тайна върху сметките им; съществува свобода на трансфера на сумите от и извън зоните; не се дава информация за собствениците на фирмите и т.н. Такива зони са създадени в 45 държави, региони и острови. При анализиране същността на зоните се изтъква, че те трябва да се разглеждат като: “комплексен инструмент в цялостната икономическа стратегия и политика на страната, чрез които се либерализират в определени граници и се стимулират различни стопански дейности, в това число преди всичко нейните външноикономически връзки”. Зоните не следва да се разбират като нещо напълно еднородно. Те не са и по еднакъв начин структурирани. По-скоро те представляват съвкупност от природни и икономически дадености, в които се провеждат мероприятия, водещи до привличане на чуждестранни инвестиции, технологии, на експортно ориентирани производства и дейности, и от там се стига до приход на валута. 2. Развитие на свободните икономически зони Територии с превилегирован търговски режим са съществували още в древността в Китай, Гърция, Италия, Франция и др. В по-ново време се създават зони с облекчен митнически режим. Появяват се зони, в които индустрията и търговията се съчетават и се създават свободни индустриални зони. Първата от тях е зоната Шенън-Ирландия. През 30-те години на ХХ в. зоните намират широко развитие в САЩ, като се приема закон за тях, а особено голямо е нарастването на зоните през 60-те години на ХХ в. Сега зони се създават и функционират в развитите и развиващите се страни, както и в бившите социалистически страни. Силен ръст имат в Азия, Централна Америка, Карибския басейн. Зоните в Азия са от разнообразно естество. В някой от тях главно се разчита на евтината работна ръка, в други на внедряването на нови технологии, като се създават т.нар. технологични паркове. Например Тайван основава развитието и на седем приоритетни технологии: автоматизация, биотехнологии, нови материали, софтуерни продукти, икономия на енергия, геофизически проучвания и оптоелектроника. В Малайзия бързо се появяват различни зони предимно в леката промишленост. В Индонезия и Тайланд са създадени зони с оглед развитие на леката промишленост и електрониката. Създадени са зони в Бангладеш, Пакистан, Индия. Голямо развитие имат зоните в Централна Америка. В Доминиканската република има 27 безмитни зони. В Мексико е приет специален закон за зоните. В бившите социалистически страни – СССР и страните от Централна и Източна Европа, също е налице процес на създаване и използване на зоните. През 1990г. в Русия са създадени зони за свободна търговия в Ленинград, Виборг, Приморския край, Калинградска, Сахалинска и Четинска област. Разработват се мерки за създаване и развитие на още зони, като стремежът е да се привлекат капитали и предоставят различни данъчни и други преференции на чуждите инвеститори. 3. Свободните икономически зони в България Благодарение на своето географско положние на Балканите като кръстопът между Запада и Изтока и наличието на добре развит транспорт, България има възможност за активно участие в стокообмена между Европа и Азия с транспортни, търговски и други услугии. Нашата страна притежава и сравнително развити: производствена и складова инфраструктура, комуникации, банкова и застрахователна система, митническо посредничество, либерален валутен режим, наличие на висококвалифицирана и евтина работна ръка. Или всички условия за развитие на свободните зони са налице. Нормативната уредба на зоните у нас се съдържа в няколко акта. Най-напред беше издаден Указ на Държавния съвет №2242 за свободните безмитни зони от 17.07.1987г. и Правилникът за неговото приложение от 1987г. Могат да се отбележат също Правилниците на самите свободни зони. По-нов и он по-висш по ранг нормативен акт е Законът за митниците (в сила от 01.01.1999г.) В него се уреждат въпроси за функционирането на зоните, внасянето и изнасянето на стоки от тях. Законът запазва разпоредбите на Указ №2242 и другите подзаконови актове с изменението на названието на зоните. Макар по принцип да не се виждат различия между разоредбите на Закона за митниците и подзаконовите актове, ако такива се появят, то приложение ще намерят нормите на Закона за митниците, като по-високо стоящ в правната йерархия акт. Като се има предвид действащото законодателство, може да се посочи, че зоните представляват обособена част от територията на Република България, в която се извършва стопанска дейност. В Указ №2242 се акцентира върху освобождаването от мита на стопанската дейност в зоните, а също на необходимостта те да бъдат оградени и обозначени по съответен ред от прилежащата към тях територия. В Закона за митниците се говори освен за свободни зони и за свободни складове, като складовете по своя режим се приравняват към зоните, разликата е гладно в мащаба, а също и във възможностите за функциониране. В Закона за митниците се сочи, че свободните зони и свободните складове са обособени части от митническата територия на Република България или помещения върху нея, в които чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на тръговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на страната. В Указ №2242 за свободните зони е казано, че те се създават за насърчаване на стопанската инициатива при производството на стоки, извършване на услуги, търговски и други дейности, необходими заразнообразяване и увеличаване на износа. В зоните се допуска извършване на широк кръг от стопански дейности, като: организиране на производството на стоки и услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ; товарене, разтоварване и транспортна обработка на необмитени стоки, предназначени за износ; складиране и съхранение на внесени, необмитени стоки, предназначени за износ; обработка на необмитени стоки за износ. В зоните може да се извършва търговска дейностт въобще, в това число представителство и посредничество. В зони с подходящи условия могат да се зареждат кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози. Такава дейност се извършва например в зоната в Бургас. Нормативно е предоставена възможност в зоните да се извършват банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки на имущества. При осъществяване на стопанската дейност в зоните трябва да се отчитат националното ни законодателство и международното право. В нормативните документи относно зоните се предвиждат преди всичко местата на територията на страната, където те се изграждат. Те могат да се базират около морски и речни пристанища, международни летища, транспортни центрове и магистрали, в стопански, промишлени и други райони. Така в страната са създадени зони в следните градове: Видин, Русе, Бургас, Пловдив, Свиленград, Драгоман. Това са средища на транспортни и стопански връзки. Зоните обикновено се ограждат и обозначават, а ако са от няколко части, това става поотделно за всяка от тях. Те трябва да имат строго определени входни и изходни кнтролно-пропускателни пунктове. Границите, входните и изходните контролно-пропускателни пунктове на зоната подлежат на митнически контрол. При разположението на зоните освен пиродните и инфраструктурните дадености се отчитат и възможностите за използване потенциала на съществуващи промишлени и селскостопански производства, обезпечченост с работна сила и квалифицирани кадри, възможностите да се привлекат нови технологии, да се ползва чужд опит, да се акумулират повече чужди инвестиции и валута. Свободните зони се създават по решение на Министерския съвет по инициатива на държавни органи или заинтересовани стопански организации. Управлението се извършва от предприятия, дружества и фирми. Свободната зона в Русе е предприятие начело с генерален директор. Свободната зона в Бургас е акционерно дружество, което я изгражда и управлява. В състава на акционерите влизат например: Нефтохим, АД Булбанк, ТБ Биохим, Елкабел АД Бургас, Инфлот, пристанище Бургас, Бургаската търговско-промишлена палата, Бургаската община. В страната съществува Асоциация на свободните безмитни зони, като тя поддържа връзки със Световната асоциация на свободните зони. Дейността в зоните може да се осъществява от местни (български) и от чуждустранни лица. Чуждестранните лица могат да осъществяват дейността си самостаятелно или в сдружаване с български организяции – юридически лица. В посочените нормативни актове не е предвидена възможност български физически лиза да се сдружават с чужди лица. Но този въпрос е спорен, тъй като според разпоредбите на Конституцията на България за свободата на стопанската инициатива и за сдружване на гражданите и български граждани (физически лица) могат да се сдружават с чуждестранни за извършване на стопанска дейност в зоните, а Конституцията е най-високият по ранг нормативен акт и има пряко действие. Що се касае до количествения ръст на зоните, то тук трябва да се подхожда реалистично и същевременно да се отчитат по-добре интересите на чуждите влижители. Съществува идея цяла България да се превърне в свободна икономическа зона. Тази идея, макар и добра, едва ли би могла да се реализира при съществуващите световни и европейски реалности. Важното е, че някой от идеите, свързани с възможното й създаване, могат да се ползват в работата по учредяването на нови и усъвършенстване на съществуващите зони.



Гласувай:
0
0



1. анонимен - Познанието на ис&
21.10.2012 09:28
Познанието на истината започва тук : http://okdoor.narod.ru
цитирай
2. анонимен - Врати към истина&
25.10.2012 11:47
http://oktrue.narod.ru
http://oktruth.narod.ru
http://ontruth.narod.ru
http://pathfor.narod.ru
http://roadfor.narod.ru
http://roadtrue.narod.ru
http://trueenter.narod.ru
http://truthto.narod.ru
http://waytrue.narod.ru
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: midimatrix
Категория: Технологии
Прочетен: 180042
Постинги: 27
Коментари: 63
Гласове: 13
Архив
Блогрол