Монетаристите пледират за връзка на техните идеи с тези на известни представители на икономическата мисъл, като А. Смит, Д. Рикардо и др. В своите разработки те се опират на техните разбирания за количествената теория за парите, за естествения ред в природата и обществото, за ограничените възможности на човека да влияе върху икономическите процеси и най-вече на техните възгледи за необходимостта от стабилно парично обръщение. Монетаризмът като идеология, политка и практика образува различни направления: “класически” монетаризъм, “глобален” монетаризъм, концепция за “номиналния доход” и др. За разлика от класиците, съвременните монетаристи не третират парите като обикновено средсто за размяна, а като стока със своя ценност за потребителите, така както имат своя полезност и другите стоки. Подобно на другите стоки те са търсени, защото предлагат поток от услуги. Понеже монетаристите третират парите именно по този начин, смятат че факторите, които влияят върху търсенето на обикновените стоки, влияят и върху търсенето на пари. По-специално те обръщат внимание на пет фактора: 1. Равнището на цените – цените определят покупателната способност на парите. Това означава, че сумата необходима за закупуването на някакви стоки (бензин, хляб, месо, охлюви) нараства заедно с увеличаването на цените на тези стоки. Тъй като цените се увеличават, разширява се и търсенето на пари. 2. Размерът на дохода – понеже реалния доход на човек от населението нараства, търсенето на стоки и услуги също нараства. Но парите не са изключение, тъй като количеството на транзакциите нараства, заедно с нарастването на дохода, притежателите на големи доходи държат повече пари, отколкото хората с по-малки доходи. Следователно търсенето на пари е позитивна функция на дохода. 3. Цената на взаимосвързаните активи – облигации, акции и други ликвидни форми на богатството са лесно заменяеми с пари. Парите в наличност и някой видове влогове, обаче не носят лихва. Повишаването на лихвения процент прави по-малко привлекателно държането на пари във форма, която не носи лихва. Следователно има обратно отношение между търсенето на пари в наличност и размера на лихвения процент, т.е. колкото е по-малък лихвения процент, толкова е по-голямо търсенето на пари. 4. Очакван темп на инфлация – при нарастване на цените на стоките, паричната покупателна способност намалява. Инфлацията обезценява парите и хората не искат да държат активи в налична форма. Те не искат да се “изгорят” държейки големи парични суми, чиято стойност намалява. Следователно при очаквано повишение на инфлацията, търсето на пари намалява. 5. Институционалните фактори – те дават отговор на въпроса “колко пари трябва да държи домакинството и какъв ще бъде средния показател на тяхното търсене”. Макар и бавно тези фактори се изменят във времето, следователно се променя и търсенето на пари. Представителите на класическия монетаризъм се опитват да докажат голямото значение на парите в икономиката. Те изследват въпроса на устойчивостта на функцията на търсенето на пари и най-вече на т.нар. “закъснение”, т.е. измененията в паричната маса отделени чрез някакви промеждутъци от време – “лаги”. Според тях, ако този лаг е постоянен, то може да се предвиди кога едни или други мероприятия, провеждани чрез паричната политика, ще окажат влияние върху икономиката. Но ако лага е променлив, практически ще е невъзможно да се прогнозират последствията. Монетаристите искат да кажат, че когато в една икономика има проблем, той трябва да бъде разрешен и то не чрез прилагането на дадена парична политика, а чрез създаване на “правила”. За да разберем по-добре монетаристката формула “единствено парите работят” е необходимо да отчетем и пазарния приспособителен процес. При прилагането на дадена политика за регулиране на инфлацията например, тя може да подейства след шест месеца, но може и след две години. Тук става въпрос за т.нар. лаги. Докато ако спазваме правилото на Фридман и покачваме всяка година паричната маса в обръщение, може дори да нямаме този проблем. В крайна сметка монетаристите отхвърлят активната намеса на държавата, тъй като според тях икономическата наука не може да определи правилно критериите на икономическото развитие и да разработи система, предотвратяваща силни удари по икономиката на дадена държава.

Монетарните Матрици и Глобалния Монетаризъм

http://virtuals.blog.bg/drugi/2014/12/05/monetarnite-matrici-i-globalniia-monetarizym.1319985